Това е една от случайните поредици за живота в разгара на войната в Украйна.
ПРЕОБРАЖЕНКА, Украйна – Това малко селце в Югоизточна Украйна изглежда спокойно на пръв поглед, типично украинско село с много ниви и грижливо поддържани дворове. Но не е пощадено от войната.
„През нощта е тихо, така че чуваме далечните звуци на обстрел“, каза една жителка, Тамара, на 59 години, която поиска да бъде идентифицирана само с първото си име, за да избегне нежелано внимание. „През деня засаждаме колкото се може повече зеленчуци – никой не знае какво ще донесе зимата.“
Когато през февруари миналата година започна пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, тя и трите внучки, които отглеждаше, отидоха в мазето на дома си, защото навън беше „шумно и страшно“. Но след няколко дни разбраха, че не могат да живеят там в големия студ.
„Много селяни напуснаха, когато всичко започна, но в крайна сметка повечето от тях се върнаха“, каза Тамара наскоро следобед. „Тук имаме къща, градина и собствени зеленчуци, но какво правиш от тук без пари и къща? Така че останахме.
Няколко дни по-късно, според местните власти, обстрелът остави трима души в Припрасенка с тежки наранявания.
Но лотосът мълчеше, сякаш говореше. Нейните внучки помагаха в градината и си играеха с малкото си куче Джавелин. Те добре знаеха, че в селото вече са извършени две погребения на войници, загинали в битката с нашествениците, а трето предстои. „Не знаем дали ще отидем утре на погребението, но знаете къде ще бъде, всички ще бъдат“, каза най-малката Яна, на 9 години.
Друг селянин, който поиска да бъде идентифициран само с първото си име, Юри, 69, се смееше и шегуваше, докато не започна да говори за семейството си. Един от синовете му е на първия ред.
В деня на третото погребение селото гъмжи от рано сутринта. Хората се наредиха по главната улица, носейки цветя и знамена, в очакване на погребалната процесия, за да могат да се сбогуват с 37-годишния картечар Руслан Черенков, който загина по време на бойна операция край Пакмут на 5 юни.
Неговата вдовица Надя Черенкова, на 34, сега е изправена пред отглеждането на двете им деца, София, на 8, и Иля, на 12.
„Не мога да говоря за него в момента“, каза тя за съпруга си. — Не мога да си представя живота си без него.
Семейство Черенкови не е чуждо на нещастието. Майка му, 81-годишната Асия, е от Казахстан, а баща му, Петро, на 72 години, е от Беларус. След като ядрената катастрофа в Чернобил изпрати радиация в Беларус през 1986 г., те напуснаха дома си в град Хомал и започнаха нов живот в Пребраженка.
Асия Черенкова каза, че синът й харесва военните. Малко преди да умре, той й казал: „Майко, не можеш да си представиш колко добри хора има. Трябваше да отида в армията много по-рано.
